Творчество Жизнен път Ботевата чета Галерия Библиография Контакти Конкурс за химн
 
Начало

E-mail

Карта на сайта

Принт
 
УЧАСТНИЦИ В БОТЕВАТА ЧЕТА
 
Илия Лазаров Джагаров
от с. Локорско, Софийско. Работи в София като занаятчия - тъкач на чулове и майстор на самари. Той е един от тримата родолюбци, които пренасят тялото на Апостола от мястото на обесването до черквата "Св. Петка". От Турну Магуреле се включва в Ботйовата дружина, а след гибелта на войводата стига до родното си село. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. Умира през 1902 г. Погребан е в софийските гробища по бедност, поради което днес гробът му не съществува.
 
Хаджи Георги Найденов - Гръблаша
от Тулча, четвърти знаменосец. На единствената запазена негова снимка Георги е на около 30 години. Макар да е от Тулча, родът му е от Щипско. Там гръбла означава съд за вода, пригоден за носене на гръб. Георги Гръблаша е един от знаменосците на Христо Ботйов, донесъл на "Радецки" собствено знаме. Пряпорецът, донесен от него, е различен по изработка от главното знаме, връчено от войводата на Куруто. Неговият червен лъв се развява над четата до Милин камък. Там загива четвъртият знаменосец на четата.
 
Димитър Стефанов - Казака
от Сливен, втори знаменосец. Присъединява се към четата от Турну Магуреле. Воеводата му поверява знамето след раняването на Никола Симов - Куруто. Димитър се заклева, като целува дръжката на знамето сьс следа от кръв от първия знаменосец. Развява го на връх Околчица и през някои от следващите сражения. Вторият знаменосец е обезглавен от хората на Малич ага. При изтезанията открили знамето, навито около кръста му. Лобното място на Казака е до Кремиковския манастир, където през 1912 г. му е издигнат скромен паметник.
 
Марин Петков - Тутната
от Тетевен. Роден е през 1862 г. След слизането на Козлодуй Марин участва в боя при село Баница, а по-късно и в сраженията на 19, 20 и 21 май. На процеса в Русе Марин е осъден на доживотни окови, като излежава присъдата си в крепостта Сен Жан д'Акр. След помилването е търговец в град Мачин. При преследването на турска грабителска чета е ранен и се пенсионира като инвалид. Умира на 25 октомври 1901 г.
 
Кирил Ботйов
от Калофер, брат на войводата. Роден през 1856 г. Баща му Ботьо Петков го насочва към учителската професия. През съдбовната 1876 г. Кирил се включва в четата на брат си. Запазена е телеграма от Христо до Кирил, от която ясно личи общият замисъл на братята и уговорката им по отпътуването. Кирил участва в сраженията до Веслец, след което е заловен и съден. Заточен е в крепостта Сен Жан д'Акр до Санстефанския мир. След Освобождението се отдава на военна кариера, достигайки чин генерал-лейтенант. С неговото семейство до края на живота си живее Ботйовата майка Иванка. Кирил умира на 88 години.
 
Сава Пенев
от Велико Търново. Член е на Търновския революционен комитет още по времето на Васил Левски. Сава участва активно в сраженията на Милин камък и на Веслец. Той е от малцината, които присъстват на гибелта на войводата. Заловен е в Балювския хан, Троянско. Първоначално осъден на смърт в Търново, по-късно е изпратен в Русе и осъден на окови до живот. Откаран е в Акия. Освободен е на 19 май 1878 г. В архива му е открит портрет на Апостола, подарен му лично от него. Сава Пенев умира през 1916 г.
 
Прокопи Алексиев Дянков
от Свищов. Роден е през 1851 г. Качва се на парахода "Радецки" на 16 май в 9,30 ч от скелетo на Бекет. При оттеглянето от бойното поле, докато се лута из Балкана, намира убежище в една пещера, но овчарчето, което изпратил за храна, го предава. Прокопи Дянков е от подсъдимите на първия русенски процес, където е оскъден на доживотни окови. След Освобождението живее в София, Враца, Троян и Плевен. Има седем деца. Умира през 1927 г. в Плевен. По думите, предадени на неговите синове, когато чул за смъртта на войводата, горчиво заплакал.
 
Колъо Радев - Черкеза
от с. Бяла черква, Търновско. Прозвището си получава след убийството на двама черкези. Черкезите са били особено жестоки мародери в турската войска. След 20 май 1876 г. Кольо се оттегля в Балкана, заловен е, но по пътя успява да избяга. Едва спасил живота си, той се записва в опълчението и е преводач в частта на ген. Драгомиров. С нея на 2 юни 1877 г. влиза във Велико Търново. След Освобождението Кольо Черкеза заживява в град Бяла Слатина, Врачанско. Тук се жени и става заможен и известен човек. Собственик е на мелница и керамична фабрика. Умира през 1927 г. в София. Гробът на Кольо Черкеза е в двора на църквата в град Бяла Слатина - единственият гроб в църковния двор.
 
 

Владимир Друмев Върбанов
от гр. Мачин. Роден е около 1856 г. Той е един от най-младите участници в Ботйовата дружина. В списъците непосредствено след Освобождението е записан и като Тодоров. В някои архивни материали се отбелязва, че е починал на 67 години на 30 октомври 1918 г. в с. Кеманлар (сега гр. Исперих), Разградско. Владимир Друмев е заловен с групата на Димитър Икономов край с. Литаково, Ботевградско, на 27 май 1876 г. и откаран в софийския затвор. Бил е осъден, но след това амнистиран. Той се върнал в гр. Мачин и веднага започнал с подготовката на чета от доброволци, която да участва в Сръбско-турската война през юни 1876 г. За съжаление отново е арестуван от турските власти и след застъпничеството на известния Димитраки бей е освободен. Владимир Друмев се включил като доброволец опълченец в Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г. След Освобождението - 1878 г., живеел и работил като административен служител, писар в Мачин, Тутракан, София, Ново село (Варненско), с. Аспарухово (Провадийско), Русе, Разград и накрая в с. Кеманлар, където умира съвсем сам, без семейство и потомство.

 

Саво Петров
Саво Петров е роден през 1837г. във Враца в семейството на Гена Савова и Петър Бояджиев. По занаятие е земевладелец и търговец. Женен е за Ценка Хаджимицова, сестра на известния съзаклятник Мито Хаджимицов. Младото семейство има дъщеря - Катерина.
Саво Петров, поборникът Мито Ангелаков и Стефанаки Савов произхождат от Савовия род и са първи братовчеди. Тези млади и заможни мъже посвещават живота си на освободителната борба.
На 21 октомври 1875г. в къщата на Мито Тричков се подновява дейността на врачанския революционен комитет. Негов почетен председател става Стоян Заимов, подпредседател - Мито Анков, касиер е Ангел Йоцов, секретар - Стефанаки Савов и членове : Саво Петров, Лука Рилски, Мито Цветков, Цено Ангелов и поп Косто Буюклийски. Те възлагат на Саво Петров и Стефанаки Савов да привлекат леля си Йота Ангелакова, чрез която да се развие тайна революционна дейност и сред жените в града.
През март 1876г. комитетът във Враца утроява усилията си за подготовка на въстанието. Той разпределя града на участъци, изработва правилник за организацията на четите и определя предводителите на двете чети - Мито Анков и Саво Петров. Двамата назначават десетници, куриери, полиция и въобще предвиждат и създават всички усилия, необходими за успеха на въстанието.
Комитетът решава да изпрати Стефанаки Савов и Саво Петров да убедят Христо Ботев да отложи за първи юни преминаването на Дунава, защото тогава врачани ще бъдат готови с оръжието. Пратениците съобщават от Оряхово, че отлагане обаче няма да има и те ще продължат с четата. Саво Петров участва във всички сражения от Козлодуй до Милин Камък, където намира смъртта си. Правнук на Саво Петров е известният сърдечен хирируг д-р Владимир Коларов, зам. директор на Националната Кардиологична Болница.

 
 

СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ЖИВЯХА В ДОБРУДЖА

Йордан П. Христов Кършовски
Роден в гр. Елена през 1846 г. Той е от прочутото революционно семейство Кършовски. Брат му Иван е бил учител в с. Черна, Добричко, и в Добрич. На него добричлии дължат първото гражданско честване на празника на светите братя Кирил и Методий през 1860 г.Йордан Кършовски е написал най-ранната "история" на Ботйовата дружина. Неговите спомени са озаглавени "Пътуване на българската чета през Дунава с парахода "Радецки" за България с предводителството на Христо Бот/й/ов войвода на 16 май 1876 г." и са писани в Плоещ през октомври 1876 г., т. е. само няколко месеца след разбиването на Ботйовата дружина. Тези спомени са изключително ценни за изучаване на бойния път на дружината.Йордан Кършовски е бил осъден в София, но бил освободен под поръчителство. Като поборник той получил земеделска земя в с. Българево, Добричко, където се заселил и починал сравнително млад през 1888 г.

Иваница Данчев Данчев
Роден през 1850 г. в гр. Свищов. Участвал в Гюргевския революционен комитет, който го упълномощил да замине в България като помощник-апостол на Врачанския революционен окръг под ръководството на главния апостол Стоян Заимов. В края на 1875 г. Иваница Данчев и Мито Цвятков от Враца купили на кредит голямо количество лой, която продали във Влашко. С парите закупили пушки и револвери за Ботйовите въстаници.След боя на Милин камък Иваница Данчев заедно с брата на Христо Ботйов Кирил се отделили от дружината. Двамата били заловени в Лом. Иваница Данчев бил осъден на заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (Мала Азия). След Освобождението бил съдия в Тутракан, Шумен и Варна. През 1878 г. публикувал спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавие "Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878", издадени в Свищов. Умира във Варна на 1 октомври 1912 г.

Димитър П. Христов Икономов
Член на щаба на Ботйовата дружина и участник във Втората българска легия в Белград през 1867-1868 г. Заедно със Спас Соколов от Тулча, също член на щаба на Ботйовата дружина, бил осъден на доживотен затвор на остров Родос. От 1880 до 1883 г. е бил околийски управител на околията с център с. Житница, Добричко. Тук живял до 1893 г. Тук са родени и децата му. От 1883 до 1886 г. бил околийски началник на гр. Трън, а от 1886 до 1887 г. е вече околийски началник на Тервел. Димитър Икономов е бил член на Окръжна постоянна комисия - София. Имал е 7 деца: 5 синове и 2 дъщери. Когато умира на 22 март 1896 г., най-големият му син е бил на 30 години, а най-малката му дъщеря Стойка - само на 4 месеца. Майката починала малко след раждането на последното си дете.

Никола Тихов Обретенов
За него е писано много. Синът на баба Тонка, както се знае, също е бил член на щаба на Ботйовата дружина. Роден е през 1848 г. в Русе. Никола Обретенов заедно с баща си и братята си Ангел и Петър -участници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, е живял в Тулча. След Освобождението е бил околийски управител на Тутракан (1879 г.) и Силистра (1887-1890). В Тутракан се оженил за учителката Димитра Гегова от Плевен и тук се родила дъщеря му, която кръстил на името на своята майка Тонка. Както е известно, Никола Обретенов също е оставил свои спомени за участието в Ботйовата дружина и националноосвободителното движение, които започнал да записва по време на своето пребиваване в Добруджа.

Димитър Тодоров Ночев
Роден е през 1850 г. в гр. Пирдоп. Помагал на Христо Ботйов в печатницата му, а после и участвал в Ботйовата дружина. След Освобождението работил в Окръжна постоянна комисия в София. Оставил е спомени за Ботйов и неговата дружина. През периода 1881 - 1886 г. (най-вероятно 1885 - 1886) е бил висш административен чиновник в гр. Добрич.

 

Начало

 
 
   Топ 100