| |
|
| 1876 г., 5 май |
Издава бр. 1 на
в. "Нова България" със съобщения за Априлското
въстание.Ботев развива трескава дейност по организиране
на четата.Решава да стане войвода. |
| 1876 г., 13 май |
Сбогува се със семейството
си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево. |
| 1876 г., 16 май |
От Гюргево с част
от четниците се качва на парахода "Радецки". |
| 1876 г., 17 май |
Ботев изпраща последните
писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта
ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва"
се сбъдва" (писмото до БРЦК). "Знай, че после
отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета).
Заставя капитана на "Радецки" да спре на българския
бряг при Козлодуй.205 момчета развълнувани целуват родната
земя и поемат пътя към Балкана. |
| 1876 г., 18 май |
Първата среща на
четата с турски войски в местността Милин камък. |
| 1876 г., 19 май |
Четата е на Веслец,
готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен
опит да се свърже с Врачанския комитет. |
| 1876 г., 20 май (1
юни нов стил) |
Последният тежък
бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва
Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите
склонове на Врачанския балкан. |
|
| |
 |
| С братята си Стефан, Боян
и Кирил, май 1876 г., Букурещ |
| |
 |
Иванка Ботева,
дъщеря на Ботев |
| |
 |
| Черепи на Ботеви четници,
с. Скравена, Ботевградско |
| |
|
