Епитафии

Ишаллах! - ако е жив "Будилникът", да дочака онова време, кога са преселват в лоното Аврамово нашите велики поети, нашите политически и икономически деятели и нашите фарисеи, то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дору и букурещките българе на Раковски. Тие паметници "Будилникът" ще украси и имената на почившите ще обезсмърти със следующите от злато надписи:
 
На № 1:
Лежи намусено в гроблето
наш Петър Кучкин - базиргян,
стърчи му нагоре шкембето
като цял тулум с шарлаган.
Я плачете, я ридайте,
вси български чада, -
няма вече кой да коси
чуждата ливада;
няма вече кой да краде
цванчета народни,
няма вече кой да бъде
епитроп черковни!
 
На № 2:
Тука лежат кокалците
на кир Михалаки, -
той имаше празна глава
и дълги мустаки.
 
На № 3:
През река Лета в ладия харонска
отива в рай една глава конска.
Господи, помени раба твоего доктора
Простича.
 
На № 4:
Изровен гробът с мотика,
сандъкът със злато обкован, -
във него лежи владика -
тулум сос слама и катран.
Ум имал нявга в краката
и чувства топли в чарвата!
 
На № 5:
Тук почива тъпанарче,
сатирово чедо.
Спи, почивай, бре м...че, -
ти си бил говедо.
 
На № 6:
Тук е легнало сарафче,
хранено само сос трици, -
патриот беше клетото -
спечели двесте жълтици!
 
На № 7:
Тук гние голям патриот -
редакторът на "Народност", -
знаменит беше идиот
и прочут само сос подлост.*
 
На № 8:
Найденов и Генович
са два философа, -
един има просен ум,
други празна кофа.
 
На № 9:
Бог да убие гърците,
че са рано попеле,
та събудиле Григорча,
да разточи зелникът:
дорде да го разточи,
девет села изгори,
дорде да го замеси,
осем попа разпопи,
дорде да го опече,
девет къщи разплака.
Кога седнале да ядат,
нещо крукна в зелникът;
секи вика: "буба е",
Стоил вика: "жаба е";
секи бяга нагоре,
Стоил бяга надоле;
всеки иде със уши,
Стоил иде без уши.
 
[в. "Будилник", бр. 2 от 10 май 1873 г.]